Lazar Mladenov
| Лазар Димитров Младенов (Lazar Dimitrov Mladenov) | |
|---|---|
 | |
| Bispo da Igrexa Católica Bizantina Búlgara | |
| Biografía | |
| Nacemento | 11 de xullo de 1854 en Bansko, Imperio Otomán |
| Pasamento | 6 de marzo de 1917 en Roma, Italia |
| Ordes | |
| Consagración episcopal | 6 de agosto de 1883, por Nil Izvorov |
| Vigairo apostólico de Macedonia | |
| 1883 - 1895 | |
| Sucesor | Epifaniy Shanov |
| Outros | |
| Ficha en catholic-hierarchy.org | |
Lazar Dimitrov Mladenov (en búlgaro: Лазар Димитров Младенов), nado o 11 de xullo de 1854 en Bansko e finado o 6 de marzo de 1917 en Roma, foi un eclesiástico católico búlgaro, vigairo apostólico de Macedonia entre 1883 e 1895.
Traxectoria[editar | editar a fonte]
Naceu o 11 de xullo de 1854 en Bansko,[1][2] onde o seu pai era sacerdote e mestre. Mladenov estudou na escola francesa dos lazaristas de Tesalónica, e posteriormente na escola francesa de Constantinopla.[2] Completou a súa formación espiritual en París, onde profesou como membro da Congregación da Misión o 30 de setembro de 1878[1][2] e foi ordenado sacerdote polo arcebispo de París.
En 1878 participou no Congreso de Berlín como parte da delegación francesa, e comezou a exercer o seu ministerio entre os católicos bizantinos búlgaros de Tesalónica.[2] O 12 de xuño de 1883 foi nomeado vigairo apostólico de Macedonia,[1] sendo consagrado bispo titular de Satala o 6 de agosto por Nil Izvorov e tendo como co-consagrantes a Veniamin Efsevidis e a Mihail Petkov. A comezos de 1884 foi convidado a unha reunión con León XIII quen lle confirmou no cargo. Durante o seu episcopado, a unión en Macedonia acadou o seu apoxeo: fundou varias escolas no territorio da vigairía e en 1890 comezou coa construción dunha catedral greco-católica búlgara en Tesalónica.
En 1894 conflitos cos lazaristas lle levaron a deixar o seu cargo, e Epifaniy Shanov foi elixido como o seu sucesor.[3] A comezos de decembro de 1894 acudiu ao Sínodo da Igrexa ortodoxa búlgara en Sofía pedindo ser recibido na ortodoxia,[4] o que foi aprobado o 8 de decembro.[5] En 1895,[1] arrependido, volveu ao catolicismo[4] e en 1896 trasladouse a Roma, onde serviu como asesor en asuntos orientais e foi adxunto á dirección da Biblioteca Vaticana.[2] Finou en Roma o 6 de marzo de 1917.[1]
Notas[editar | editar a fonte]
- ↑ 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 "Nécrologie - Mgr Mladenoff". Annales de la propagation de la foi 90: 205. 1918.
- ↑ 2,0 2,1 2,2 2,3 2,4 Серафимов, Цанко (2004). "МЛАДЕНОВ, епископ Лазар". Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи. Орбел. pp. 214–215. ISBN 9789544960704.
- ↑ Еленков, Иван (2000). Католическата църква от източен отряд в България: От времето на нейното учредяване с присъединението на част от българския народ към Рим през 1860 г. до средата на ХХ век (en búlgaro). Католическа апостолическа екзархия. p. 190.
В изследванията на патриарх Кирил причините за отстъплението на епископ Младенов се свързват най-напред с недоразумения между него и солунските лазаристи във връзка с финансовите им взаимоотношениял.
- ↑ 4,0 4,1 Armanet, Crescent (1910). "Le mouvement des Bulgares vers Rome en 1860". Échos d'Orient 13 (81): 108.
- ↑ Еленков, Иван (2000). Католическата църква от източен отряд в България: От времето на нейното учредяване с присъединението на част от българския народ към Рим през 1860 г. до средата на ХХ век (en búlgaro). Католическа апостолическа екзархия. p. 191.
Синод в София да бъде приет в православието. Молбата била веднага одобрена с постановление от 8 декември.
Véxase tamén[editar | editar a fonte]
Bibliografía[editar | editar a fonte]
- Еленков, Иван (2000). Католическата църква от източен отряд в България: От времето на нейното учредяване с присъединението на част от българския народ към Рим през 1860 г. до средата на ХХ век (en búlgaro). Католическа апостолическа екзархия.
Ligazóns externas[editar | editar a fonte]
| Dignidades da Igrexa católica | ||
|---|---|---|
| Predecesor: (creación da sé) |
Vigairo apostólico de Macedonia 1883 - 1895 |
Sucesor: Epifaniy Shanov |
